Кюстендил

Кюстендил е спа още от римско време, когато е Пауталия и термалната му вода вече се използва, а останките от римските бани, един от по-големите такива комплекси на Балканите, са разкрити в средата на града. Над него на хълма Хисарлъка стои късноримска и средновековна крепост със стени и кули, отчасти възстановена, в залесен парк с пътеки. Джамията на Ахмед бей побира художествена галерия, църквата Свети Георги в Колуша е сграда от десети век със стенописи, а тук е и къщата музей на художника Владимир Димитров. Долината около града е засадена с плодове, преди всичко череши и ябълки, а цъфтежът през април е местно събитие.

История

Тракийско селище със светилище на Асклепий съществува тук от V-IV век пр. Хр., а като Пауталия то става римски град, преименуван на Улпия при Адриан, чиято крепост от II до IV век заема над 29 хектара, а по-малко укрепление, наречено по-късно Хисарлъка, е добавено през IV век. Като Велбъжд градът се появява в грамота на Василий II от 1019 година, става важен религиозен и административен център, преминава към България при Калоян между 1201 и 1203 година и към Сърбия през 1282 година, а през 1395 година пада под османска власт.

Източник: английската Уикипедия, „Kyustendil“

Какво има там

• Останки от римски бани - един от по-големите комплекси на Балканите.
• Крепостта Хисарлъка - стени и кули в залесения парк отгоре.
• Църквата в Колуша - сграда от десети век със стенописи.
• Овощен цъфтеж в долината - череша и ябълка през април.

Кога да отидеш

Април-октомври, а април е за цъфтежа. Половин ден. Музеите затварят в някои понеделници. Градът е на кратко пътуване с влак от София и прави лесен ден.

Преди да тръгнеш

Римските бани са оградени и отчасти се гледат отвън. Възстановката на крепостта се вижда и на места е модерна. Градът е тих и с ограничени удобства за гости. Термалното къпане е в остарели общински обекти.

Наблизо

Рилският манастир е на изток; сръбската и северномакедонската граница са близо.