Котел

Котел е в гънка на Източна Стара планина и е дал забележителен брой от личностите на Българското възраждане, сред тях Софроний Врачански, Георги Раковски и Петър Берон, заради което градът има пантеон с техните останки и паметници и музей, посветен на тях. По-голямата част от стария град изгаря през 1894 година, но махалата Галата оцелява с дървените си къщи и калдъръмени улички. Котел е и килимарски град: тук още се работи отделна традиция на плоско тъкане със силни геометрични шарки в червено и черно, а музей на килима и работилници я показват. Градът е достатъчно висок, за да е хладен през лятото, и е тихо място с малко посетители.

История

Котел е заселен в началото на османското владичество от хора, бягащи от околните градове, и за първи път се появява в османски регистър от 1486 година. Голяма част от града изгаря при пожар през 1894 година.

Източник: английската Уикипедия, „Kotel, Bulgaria“

Какво има там

• Махалата Галата - дървените къщи, оцелели след пожара от 1894 година.
• Котленските килими - плоското тъкане, което още се работи в града.
• Пантеонът - паметта за възрожденските личности, родени тук.
• Килимарски работилници - тъкане, показвано и продавано в града.

Кога да отидеш

Април-октомври. Половин ден. Музеите затварят в някои понеделници. Тихо е през повечето време и рядко е претъпкано. Зимите на тази височина са студени и снежни.

Преди да тръгнеш

По-голямата част от стария град е загубена в пожара от 1894 година, така че историческата махала е малка. Музеите са скромни. Килими, продавани като местни, понякога не са. Градът е отдалечен, а общественият транспорт е ограничен.

Наблизо

Жеравна е на юг; Сливен е на юг.