Елена

Елена е в гънка на балканските предпланини югоизточно от Велико Търново и пази сбита възрожденска махала от около сто и петдесет защитени сгради: къщи от дърво и мазилка с издадени горни етажи по калдъръмени улички, църква от 1805 година, вкопана под нивото на улицата, както са изисквали османските правила, камбанария и Даскалоливницата, училищна сграда от деветнадесети век, изучила цяло поколение учители, а днес музей. В страната градът е по-известен с месото си: еленският бут е бут, осолен и сушен на въздух през зимата в дървени каци, защитен продукт, който се продава из цялата страна. Околните хълмове са залесени и тихи, с маршрути за ходене и пръснати малки села.

Акценти

• Възрожденската махала - около сто и петдесет защитени сгради.
• Вкопаната църква от 1805 година - строена под нивото на улицата при османските правила.
• Даскалоливницата - училищната сграда от деветнадесети век за подготовка на учители.
• Еленският бут - сушеният на въздух бут, с който градът е известен.

Кога да отидеш

Април-октомври. Половин ден. Бутът се суши през зимата и се продава целогодишно. Музеите затварят в някои понеделници. Тихо е и рядко е претъпкано.

Полезно е да знаеш

Градът е малък и половин ден е щедро. Музеите са скромни и с отделни билети. Общественият транспорт е рядък. Модерната част на града е невзрачна.

Наблизо

Велико Търново е на северозапад; Котел е на югоизток.