Белоградчишките скали

Белоградчишките скали са образувания от пясъчник и конгломерат по западните склонове на Стара планина, на цвят от червени до жълти - ръждивочервеното идва от железен оксид - и на места високи до 200 метра; простират се от село Рабиша на запад до село Белотинци на изток. Оформили са се за стотици милиони години: пясък, чакъл и глина, отложени в плитко море, се спояват на пластове, издигането на Белоградчишката антиклинала ги напуква, а ерозията превръща пукнатините в малки долини и оставя блоковете да стърчат като фигури. Централната група, точно на юг от града, събира Адам и Ева, Гъбите, Ученичката, Мечката, Дервиша, Мадоната, Конника и Монасите, много от тях с легенди, а за Кукувицата се казва, че при силен вятър вика като кукувица. Скалите са част и от Белоградчишката крепост, известна като Калето: първата крепост е построена по римско време със стени само от северозапад и югоизток, защото от другите страни двора затварят скали до 70 метра високи; цар Иван Срацимир я разширява през 14 век, а в началото на 19 век тя е преустроена.

Справка

Белоградчишките скали са причудливи образувания от пясъчник и конгломерат по западните склонове на Стара планина, край град Белоградчик в Северозападна България, на цвят от червени до жълти и на места високи 200 метра. Много от тях имат фантастични форми и свои легенди и носят имената на хора или предмети, на които приличат; обявени са за природна забележителност на България.

Източник: английската Уикипедия, „Belogradchik Rocks“

На какво да обърнеш внимание

• Крепостта Калето - три крепостни двора, свързани с порти, със стени над 2 метра дебели в основата и до 12 метра високи.
• Именуваните образувания - фигурите от две легенди: Мадоната, Конникът и Монасите, и Ученичката, Мечката и Дервишът.
• Пещерата Магура - на около 13 km северо-северозападно, с над 750 праисторически изображения, рисувани с прилепно гуано.
• Другите групи - Збеговете на запад, обградени от стръмни пропасти, и Латинската порта и пещерата Лепенишки печ на около 4 km източно от града.

Кога да отидеш

Април-октомври. От половин до цял ден.

Преди да тръгнеш

Скалите са обявени за природна забележителност през 1949 г., вписани са в Националния регистър на природните забележителности през 1987 г., а заедно с пещерата Магура са включени в предварителния списък за световно наследство на ЮНЕСКО през 1984 г. Те са единственото местообитание на критично застрашеното българско ендемично растение Hieracium belogradcense, а в пясъчника и варовика им са се образували над 100 пещери.

Наблизо

Видин на Дунав, със средновековната си крепост Баба Вида, е на около 44 km северо-североизточно, а природният парк „Врачански Балкан“ - на около 80 km югоизточно.